Барселона | 9 години по-късно

Не очаквах да ми отнеме цели 9 години, от времето преди този блог (постингите са добавени по-късно), за да стигна отново до Барселона. Барселона си е все същият, близък, но необятен, че ще си позволя, може би за последно, един от онези олдскул пътеписи с кофти снимки и лични впечатления.

Парти лайк итс Мис ван дер Рое. Ако изборът на Германския павилион за първа тема ти се струва странен, приеми, че нататък ще става по-интересно, но за мен си беше хайлайт. Нищо, че това е копие, построено през 80-те години, тъй като оригиналният павилион е разрушен веднага след Световното изложение през 1929 г., въпреки визуалния шум около него (или може би именно затова) и факта, че явно се използва за частни събития, е точно толкова красив, колкото изглежда по снимки.

Световното изложение всъщност оставя сериозна следа в града. От самия Пласа Еспаня (гледката е от бившата арена за борба с бикове, забранена в Каталуня, сега - мол, спести си еврото за панорамния асансьор и се качи от вътре до терасата на върха) с венецианските кули и магическия фонтан, сградите на Барселонския панаир, олимпийския стадион някъде назад и Побле Еспаньол.

Побле Еспаньол, демек испанското градче, е етнографски и архитектурен музей на открито, но не си представяй Етъра. С над 100 сгради от всички региони на страната (копието на Торе де Утебо е използвано като модел за възстановяването на разрушения при Гражданската война оригинал в Арагон), работилници за традиционни занаяти (зяпането на стъкларите е пристрастяващо), ресторантчета с регионална кухня и редовни събития (в случая - фестивал на Хондурас, почти всички бяха облечени в синьо-белите фланелки на националния отбор), поблето не е точно туристически капан.

Апропо фестивал, ежегодният Мерсе беше превърнал всяко площадче и градинка в Барселона в сцена - от фокуси за децата, концерти, танци (например малко странната и еднообразна местна версия на хорото) и обичаи (като, оказва се, каталунската традиция да се изграждат кули от хора - наистина е впечатляващо).

Барселона е адски туристическо място - за последните десетина години броят на посетителите се е удвоил и води до на пръв поглед странни идеи за вето върху строежа на нови хотели и забрана на Еърбнб. Е, не е като това да не носи приходи от буквално всичко - дори характерните тротоарни плочки са популярен мотив за сувенири. Градът обаче си остава сигурен, що-годе спокоен извън масовите места (избягвай Рамбла и Саграда Фамилия, заклевам те), не кой знае колко скъп, придвижването е лесно и бързо, а английският ще ти свърши работа на почти всички места (за разлика от преди няколко години). За начинаещ все пак бих препоръчал съветите за транспорта на Ан.

Луис Доменек и Монтанер (един човек е) е незаслужено пренебрегван за сметка на съвременника си Гауди и формира модернистичното лице на града в не по-малка степен. Вярно, сградите му имат нещастието да не са така достъпни за туристи - Палау де ла Мусика Каталана е великолепна концертна зала, свряна между тесни улички, но на само 5 минутки пеша от централния Пласа Каталуня, а Хоспитал де Сант Пау е действаща болница, чието великолепно декорирано историческо крило едва наскоро става достъпно за външни посетители, но си струва разходката от 500 метра от Саграда Фамилия. Самият Гауди няма да получи почти никакво внимание в този постинг, просто градът предлага достатъчно други занимания и открития.

Паркът на Ситаделата (историята е интересна - от крепостта тук по време на Войната за испанското наследство в началото на 18. век кралските войски обстрелват града, заради което каталунците я сриват при първата възможност и правят на мястото й парк) и плажът на Барселонета (хладка вода, но и местни, които с лекота захвърлят горнищата, уви независимо от възрастта) обаче са задължителни отбивки за презареждане всеки път.

Бокерията се преориентира към туристите, които смучат фрешове и стриди (и двата трийта са си страхотни, няма никаква ирония в това), но предлага и достатъчно щандове за пазар на местните. С превръщането на пазара в Ел Борн в културен център и мащабния ремонт на Сант Антони, само Санта Катерина близо до катедралата остава като алтернатива в централната част. Бирата на снимката е наистина Естрея Дам, но в града има достатъчно местенца за любителите на крафта - от заведенията на Мориц с вкусно хапване, през баровете Биеркаб и Брудог до брупъбовете Гараж около Университета и Блек Лаб до пристанището.

Меси, Неймар и Суарес отблизо. А отдолу са истинските.

Окей, Камп Ноу може да се стори скучен на ултрасите, но посещението на мач с пийването преди и след това, цялата обстановка вътре и вън (за играта дори не отварям дума) може да накара всеки да заобича футбола и клуба.

А клубът е навсякъде. Тези фарфалаци ритаха (или по-скоро търчаха безцелно) на празник в другия край на града няколко дни след това.

Ясно, всеки е бил в Барселона, но особеното на този град е, че освен огромен и космополитен, може да е човешки, личен и неочакван.

Ще оставя и това му лице - калкан някъде в Стария град - като контраст за финалните панорами.

Независимо къде се намираш в града, има една гледка, която те изкушава - силуетът на църквата Саграт Кор в планините на запад. Още по-любопитно е, че около нея има лунапарк - Тибудибудаучу Тибидабо, който отгоре на всичко е фийчърнат в удиалъновия Вики, Кристина, Барселона. Да се добереш дотам не е сред най-бързите занимания в иначе лесно обходимата Барса и ако го правиш заради парка, си губиш времето. Ако го правиш заради панорамния изглед на града, стичащ и сливащ се с хоризонта - струва си.

От другата страна - към морето е друго странно притегателно съоръжение - лифт, чиято самотна кабинка бавно се клатушка между две антично изглеждащи стоманени кули (още едно наследство от Световното изложение) и към хълма Монтжуик. Когато потърсиш информация за телеферика, по-вероятно е да се натъкнеш на по-новия и модерен лифт Монтжуик, който върти само над парка. За истинското изживяване на 100 метра над пристанището трябва да се качиш на хълма, но да се насочиш към Мирамар (или да си го хванеш от кулата Сан Себастиан).

Със сигурност има много неща, които съм забравил или пропуснал, но за тях си има следващ път.

На връщане попаднах на цели две туристически дописки за Барселона - бордовото списание на България Ер съветваше да не търсим тапас в града, не били типични, за сметка на морските специалитети, Гардиън пък препоръчваше тапас бар, в който било обичайно да чакаш до час за маса. Дафак глупостите? Барса е градът с най-лесно достъпна храна в Европа - има си от всичко, веднага и вкусно.

Comments

Popular posts from this blog

Разни фотографи 40

Разни фотографи 39