Отборът на народа

Няма друг начин определението от заглавието да се използва за ПФК Левски София освен ироничен. В момента клубът, чиято собственост е поделена между депутата Делян Пеевски и премиера Бойко Борисов, е най-ясния пример за прегръдката между двете най-влиятелните партии във властта - ГЕРБ и ДПС.

В края на миналия сезон мажоритарният собственик Тодор Батков се оттегли официално и сдаде дружеството в ръцете на Иво Тонев (бивш шеф на тотото и общински съветник от ГЕРБ) и Александър Ангелов (адвокат, който често представлява близки до Пеевски фирми). След дълги години без спортни успехи и противоречиви методи на управление клубът беше на дъното - най-ниско класиране в историята на А група и няколко милиона дългове към държавата и частни кредитори. Въпреки това Левски безметежно получи от БФС професионален лиценз за новия сезон, а в началото му започна и да се разплаща. Начинът, по който това се случва, обаче е изключително съмнителен.

Но да се върнем 3 години назад, когато Тонев за пръв път се появи в синята управа, а събитията напомнят настоящите до смущаващи подробности. Тогава спонсорски договор подписа руската банка ВТБ. ВТБ не развива търговска дейност в България, но чрез дъщерни компании има(ше) участия в пирамидата КТБ, Булгартабак и БТК. Бойко Борисов пък се отчете като доведе Газпром, срещу чиято финансова помощ за Левски, държавата гарантираше подкрепа за газопровода Южен поток. На Герена дори сринаха сектор А и започнаха строеж на нова трибуна, която да бъде платена от руската енергийна компания. Нещата се закучиха, когато Газпром все пак не успя да пребори европейското законодателство, Южен поток замръзна, замръзна и строежа на стадиона в Подуене. Междувременно правителството на ГЕРБ падна, а по време на протестите срещу Орешарски, с ДПС се оказаха от двете страна на барикадата. Иво Тонев си тръгна от Левски.

Завръщането му тази година беше съпроводено с появата на Виваком върху сините фланелки. След разрива между Пеевски и Цветан Василев, телекомът, подобно на Булгартабак, се озова в сферата на влияние на първия. Бившият банкер в изгнание лично описа как БТК е била принудена от корпулентния бизнесмен да стане спонсор на клуба 3 седмици преди сделката да бъде обявена. А не е като Василев да няма опит - по стандартната схема за източване на КТБ (през трета компания, обикновено регистрирана в офшорна зона) банката издържаше футболния Ботев Пловдив и баскетболния Левски. Днес пловдивският клуб е затънал в дългове и също с недовършен стадион, БК Левски е закрит, а бившият му треньор Тити Папазов създаде нов клуб със същото име, който беше автоматично приет в баскетболната лига.

Не по-малко интересна е съдбата на сектор А на Георги Аспарухов. След спирането на работа от Главболгарстрой по обекта, с неговото завършване през 2014 г. се зае компанията Автомагистрали Черно море от Шумен. Името на фирмата донякъде загатва, че спортните съоръжения не са й специалност, и наистина - един от по-известните й проекти е пътен възел Белокопитово (да, онзи пътен възел). Секторът ще бъде отворен до дни като идеята на клуба е на строителните компании да не се заплаща цената от 14 милиона лева, а това да стане постепенно с приходите от продадените за него билети. През сезон 2014/15 всички домакински мачове на Левски са били посетени от общо 26 хиляди запалянковци. Вероятно не всички биха се настанили на новата трибуна, но за удобство ще приема, че е така и че цената на единичен билет ще бъде средно 10 лв. Простата сметка показва, че Главболгарстрой и Автомагистрали Черно море ще си върнат парите след 53 години. Чудесна сделка, не?

Впрочем миналата година клубът беше глобен от УЕФА за нарушаване на финансовия феърплей и се намира под наблюдение, а в Швейцария едва ли гледат с добро око на подобни фокуси.

И докато на Тодорини кукли все още си търсеха маркетинг директор, някак "от само себе си" опашката от желаещи да залеят сините със златен дъжд стигна до ъгъла с Александър Екзарх.

Австрийският концерн Щрабаг присъства на българския пазар от 2002 г., като изпълнява предимно големи инфраструктурни проекти по обществени поръчки. Като се почне с гафовете по Терминал 2 на Летище София и се стигне до натрошените плочки пред НДК, името му се е превърнало в нарицателно за некачествено свършена работа. Досега Щрабаг не се е рекламирал публично - естеството на бизнеса не го налага, не е спонсорирал и футболни клубове до обявеното тази есен партньорство с ФК Левски. Единственият разумен довод компанията да иска да постави логото си на фланелките и да финансира сините, е като че ли желанието да печели повече обществени поръчки. Уви, не ми е известно за спонсорство да се дават допълнителни точки при оценка на офертите, но говорим за България, където корупцията приема всякакъв вид. Корупция ли казах? На най-най-високо държавно ниво? При поръчки за стотици милиони левове? Абсурд.

Само се надявам, предвид заявения интерес да строи стадиони, Щрабаг да не прави козирките. За феновете се моля, понеже на Летище София вече се е случвало да падне вдигната от австрийците козирка.

Апропо феновете, организираните привърженици на Левски изглеждат ако не доволни, то примирени с прикритата собственост на клуба. И докато към Герена се изливат милиони, а БФС и дебелашките медии размахват бухалката срещу вечния враг (аз бих предпочел съперник, но от другата страна изглежда не е така), скрупулите за произхода на средствата са последна грижа на сините. И не че подобно отношение е нещо ново или изненадващо за Сектор Б.

* Оригиналната карикатура е на Нейт Бийлър.

* Ботъм лайн: пред очите ни един спортен клуб се превръща в черната каса на властта за рушвети от милиони левове, а феновете му, които хич не са малко, са в ролята на онези момчета, които срещу парче пица държаха пластмасова маса над главата на един партиен лидер.

Comments

Popular posts from this blog

Разни фотографи 40