Разни 113

Хубавото на линковете в тези Разни е, че лесно могат да се разделят на три групи - такива, обясняващи света около нас, всевъзможни творци и куриозни истории от миналото. Всичко по реда си:

Слабо известен извън Великобритания факт е, че традиционните пъбове, при все автентичната си обстановка и оригинален вид, са всъщност собственост на няколко големи вериги, т. нар. пъбкос, с по няколко хиляди пъба, които ги отдават на кръчмарите при схема, подобна на франчайз и при доста тежки условия. И всичко това погубва специфичната пъб култура, с която обичаме да свързваме добрата стара Англия. Е, крафт пивоварите идват на помощ и това е най-оптимистичната история от началото на годината. Продължаваме по темата: още за това как се комбинират различни типове бира с храна, домашна пивоварна (при това не американска, а нашенска, източноевропейска), един по-екстремен начин да си приготвиш бира - от разтворим концентрат, повече за стаута (все пак онзи ден беше Свети Патрик), архивни кадри от предаването на най-известния специалист и популяризатор на бирената култура Майкъл Джексън от все още социалистическа Чехословакия и малко по-модерни начини да откриваш бирата с тези 5 мобилни приложения.

Кликни тук, за да проследиш в реално време емоциите (емоджиите) на света, а ако това не ти стига, емотиконите за интроверти, за гадняри и от ИКЕА (само такова нямаше там) ще завършат картинката.

Музика, но музика от природни звуци и генерирана от фолклорни шевици.

Едва ли е нужно да ти обяснявам колко дразнещо е да работиш в оупън офис. И то е доказано вредно и контрапродуктивно.

Вселената на уесандерсъновия Гранд хотел Будапеща си е, ами... цяла вселена. А Рецептата за сладкиша куртезан о шокола на култовата сладкарница Мендъл'с прескача в реалността. Tук пък може да пътуваш кулинарно към съвсем реални дестинации, а тук - да откриеш рецепти в анимирани синемаграфи. Стигаме до особеностите на американската кухня и ресторанти с фокус върху най-вкусното телешко на Ню Йорк и рецепта за бейгъли от лингвист.

Сега трябва да се справиш с тази напълно неорганизирана поредица линкове: Уикипедия като космическа галактика, тайните на Лондонското метро, излишните японци, наци модата завлядява Далечния Изток по един шокиращо невинен начин, статистически сравнения между европейските футболни лиги, твърде дългата трилогия на Питър Джексън Хобитът, монтирана като един-единствен 4-часов филм, природознание онлайн, моят приятел Франк Лойд Райт от Лего, принцесите на Дисни в исторически автентични носии, защо миришат старите хора, как Фотошоп експерти се мъчат с първата версия на програмата, къде е най-евтино и най-скъпо да се живее (внимание върху третото място в гъзарската листа), всичко, което си искал да знаеш от порно звезда, малко чешки лафове.

Джереми Кларксън, водещият на Топ Гиър, чието име наскоро нашумя след поредния (последния?) му скандал, е първият изобщо собственик на плюшено мече Падингтън. Историята? Родителите му са всъщност първите производители на играчката и малкият Джереми получава прототипа още през 1972 г. Изводи за възпитанието? Не знам.

Ще оставя тези креативни идеи и идеи как да бъдеш креативен тук: супер герои във фламандски стил от Саша Голдбергер и още провокативна живопис от Нелсън Шанкс и Паскал Мьолман, една идея по-малко претенция с илюстраторите - Недялко Иванов-Нечо, Катрин Лепаж, Мая Вронска, Сергей Станчев, Питър Стрейн и Даниел Куело, югославски дизайн 2015, по една уникална дървена лъжица на ден, пчелен свят, и преди съм показвал минимализирани футболни емблеми, но тук може да сравниш цели 4 подхода, носителите на Златната топка, разбира се винтидж, история на Световните в ключови инфографики, футболните екипи на няколко рекламни агенции, фешън фланелки и головете от кръга в комиксови илюстрации, цианоторбички, четири специални фотографски проекта - тъкани от хора (китайци, разбира се), истински жени в цялата им красота, тела в мед и студентски реплики на актови класики, раз-два-три хипстър лого генератор, ако героите от сериали бяха компании, размазваща тримерна типография от Толга Гиргин, разнообразните шрифтове в Берлинското метро, калиграфия като от едно време сега, най-добрите кирилски шрифтове за годината, ръчни рецепти, надписи и скулптори от храна, размазано изкуство и лазерни цици, бляскащи, стрелящи лазерни цици, лога за призрачните градове в Саскечуан и Албърта, сапуни за пияници, столкъри, зли диктатори, хипстъри, изобщо за всички, една от най-добре пазените тайни във вселената (и има защо) - официалните плакати на мисиите на НАСА, гуакамоле, цветни схеми за всякакви схеми, измисли вкус на чипс за едни пари, иконки, цветовете на анимационните филми, класически метъл обложки в 60-тарски стил.

Когато преди 2 години се шегувкахме с новата драхма, не подозирах колко е извратено чувството за хумор имат гърците, които си избраха местната Атака и шашардисаха ЕС, но ето ти една нова версия (пусни си транслейта за да разбереш кои са звездите от "емисията"). Имам и още една заигравка с еврото, пак от Гърция. Картинката отгоре обаче е от един (уви, само студентски) проект, който минава границите на паричния дизайн, а аз съм се нагледал на банкноти - палци горе за Барбара Бернат и дано нещо подобно ското види бял свят (и ултравиолетова светлина).

Не знам защо с времето думичката дилетант се е сдобила с леко негативна конотация (също като друга хубава дума с близко значение - аматьор). Дилетанти е всъщност общество, възникнало в началото на 17. век и целящо подкрепата и популяризирането на изкуството. А сега, като един съвременен дилетант, ти предлагам да се запознаеш със следните истории: как е изобретен молива, който не е чак толкова стар, колкото си мислиш, еротична фотография от Бел епок, 100 години какво е красота в различни държави, една от най-мистериозните книги на света - Кодекс Серафинианус, как тоалетната хартия тръгва от САЩ в началото на 20. век, за да е абсолютно немислимо да си представим личната хигиена без нея в наши дни, история на градовете в 50 сгради (поредицата сега започва, вземи си пуканки и чети), можеш да гледаш в цялост Пулгасари, може би най-известният филм от КНДР - колкото и невероятно да звучи, това е севрнокорейският пропаганден еквивалент на Годзила, времената, когато флиперите са били незаконни, как жените оформили мъжките пениси (еволюционно, разбира се), чий е Крим, леко срамната причина големите перуки за мъже да владеят европейската мода през 17. век, дневник на посещенията на Маргарет Тачър при фризьора (120 за година, брой, който не би впечатлил нито една съвременна кифла от нашите географски ширини), и какво се случва с първия лекар, който препоръчва редовното миене на ръцете.

Ако бях открил този блог по-рано, графичният материал към постингите ми за кончината на Османската империя (първа част, втора част) щеше да е далеч по-богат. Засега ти обръщам внимание на тази идейна немска карта на региона, в която по-любопитен дори от немската Мала Азия и Арабски полуостров и руска Персия е австро-унгарския коридор до Солун, а на теб оставям да откриеш останалите съкровища на отоманската картография. Можеш да хвърлиш поглед и върху сравнението между нормани и селджуки в светлината на кръстоносните походи и подборката от още 40 карти, обясняващи Близкия Изток.

Първият мач в историята, в който играчите носят номера на фланелките и на съдията не се налага да ги познава по формата на веждите и дължината на шортите, е финалът за Купата на ФА през 1933 г. По-куриозното е, че футболистите на Евертън носят номера от 1 до 11, а на Манчестър Сити - от 12 до 22.

Оставаме в темата с преглед на първите стъпки, дрибълчета и полягвания за дузпа на футбола в Германия, които се губят в 70-те години на 19. век.

Докато иначе от все сърце препоръчвам чудесната Соц гурме на Албена Шкодрова, този по-кратък преглед на всекидневието по време на комунизма от Иван Еленков (да, бащата на блогъра) също си струва.

Какъв цвят си представяш, когато става дума за ванилия? Бяло, бежово? Защо, ванилията е кафява? Още за впечатляващия път на растението от племето тотонаки в Мексико до почти всеки съвременен десерт.

За Милунка Савич едва ли ще прочетеш в който и да е български исторически източник, въпреки че е национален герой на Сърбия и най-награждаваната жена-воин някога изобщо. Причината - ордените си печели по време на Балканските и Първата Световна войни и най-вече в битките при Брегалница и завоя на Черна, които са пагубни за българските кампании.

Сигурно ще ти разваля деня с нелепата съдба на легендарното куче Лайка, първото (земно) живо същество в космоса. Лайка е обречена на смърт, защото по начало не е предвиден механизъм, който да я върне на Земята. Умира обаче още по-гадно - от стрес и прегряване скоро след излитането.

На Бенджамин Франклин, освен много други неща, дължим и странния дизайн на една от първите американски монети - фугио цента, на който е изобразен слънчев часовник, а самата дума fugio, е референция към летящото време, подсилена с надписа "Гледай си работата" отдолу. Какъв контраст с новия паунд, чийто дизайнер е 15-годишно хлапе.

И още една тема, на която съм обръщал внимание преди (много време) - сарматизмът като явление сред полската аристокрация от 16. и 17. век, разгледан много по-подробно с проявите му в облеклото, военното дело, храната и културата.

Ето как едно бизнес решение променя цели езици - през 1891 г. Балзен започва да произвежда в Хановер бисквитки от френския вид пти бюре (измислен само няколко години преди това в Нант от Льофевр-Ютил, друга легендарна компания, позната сега като LU). Името което германците обаче дават на продукта е английско - butter cakes, брандът пък е Лайбниц в чест на един от най-известните синове на Хановер - математикът и философ Готфрид Лайбниц. Скоро обаче в компанията установяват, че немските клиенти се затрудняват с произношението и променят изписването на keks, а след това жертва пада и множественото число. Как думата стига до българския е различна (и непозната за мен) история.

Апропо етимология, френската дума клошар е навлязла в много езици. Произходът й обаче е малко странен - през Средновековието имало практика бездомниците да бъдат викани, за да бият тежките камбани на готическите катедрали, като тази в Руан. Камбана на френски е cloche и от там - клошар.

Апропо печива, сигурно си мислиш, че италианското хлебче чабата е с вековни традиции и рецепта? Грешиш. Чабатата е създадена (и патентована) едва през 1982 г. в малкото градче Адриа като отговор на френските багети, които били започнали да изяждат (шегичка) пазара на сандвичи.

Че авторите на комикси са хора с чувство за хумор, е ясно, но и трябва да си фен на дневните стрипове за да оцениш този исторически първоаприлски момент.

Пенсилвания, един от големите американски щати, поне на североизток, наистина носи името на човек. През 1681 г. крал Чарлс II дава правата върху земята на Уилям Пен, за да изплати дълг към баща му адмирал Уилям Пен старши. Уил е леко засрамен от името, дадено от краля - Пенсилвания, защото сам имал намерение да кръсти територията Ню Уелс или просто Силвания (гориста земя на латински), но нямало как да промени кралската грамота. Лицето му, макар и неофициално, пък е лого на една от популярните компании за закуски в Америка - Куакър Оутс.

Comments

Popular posts from this blog

Разни фотографи 40

Разни фотографи 39