Преди еврото: Датска крона

Както е казал премъдрия немски народ, всяко нещо си има край, само наденичката има два, затова и след първия край на поредицата Преди еврото, тя изглежда продължава безкрайно.

Нищо, че с изображенията на мостове върху актуалната емисия са я докарали досущ на евро, датчаните наистина изглеждат малко по-привързани към кроната си, отколкото, да речем, шведите. В известен смисъл е и жалко, че липсата на портрети в емисията от 2009 г. ме лишава от възможността да си поговорим за велики датчани като Ханс Кристиан Андерсен, Сьорен Киркегор, Нилс Бор, Тихо Брахе и Никлас Бендтнер, но за сметка на това ще взема да пусна и реверсите.

Малко история, после картинки. Кроната се появява за пръв път през 17. век като част от доста сложна система, в която 12 пенинга са равни на 1 шилинг, 16 шилинга правят 1 марка, 6 марки са равни на 1 ригсдалера, а 8 марки - на 1 крона. След финансовата криза от началото на 19. век и формирането на Скандинавския паричен съюз (виж исландска и шведска крона) нещата се проясняват малко, като 1 крона се дели на 100 йоре. Ако се чудиш защо все пак Дания не е в Еврозоната, то е заради резултата от референдума през 2000 г., когато 53.2% гласуват против.

От едната страна на лилавата петдесетачка е изобразен мостът Салингсунд, открит през 1978 г. и свързващ северозападния остров Морс с Ютланд. От другата - керамичен съд от Скарпсалинг, датиран към 3200 г. пр. Хр., представител на "най-красивата керамика от Каменната епоха на север от Алпите". Мястото на находката впрочем е недалеч от моста, връзка, която продължава и при следващите купюри от серията и е илюстрирана с малки схеми от дясната страна на реверса.

Банкнотата от 100 крони наричат куче , ама не щото искат да я обидят, а просто съкращавайки hundrede на hund. От лицевата страна е Лилебелтсбро, фермов мост (Дунав мост е от същия тип), свързващ Ютланд и остров Фюн, разделяни от протока Малък белт. Античната находка на реверса е неолитна кама от Хиндсгавл, открита на острова и с около 1000 години по-нова от гърнето горе. Ако трябва да съм честен, 100 крони са предостатъчни за хотдог и бирa от улично фургонче, спасение за бедната душа в иначе прескъпия Копенхаген (и никаква връзка с кучето от началото на абзаца).

Апропо Копенхаген, Книпелсбро е мостът, свързващ центъра и Кристиансхавн, демек по него трябва да минеш ако искаш да се отбиеш в свободния град Християния (сам по себе си огромна тема, която не ми се ще да засягам сега). Построен е през 1937 г., с две характерни патинирани кулички, служещи за вдигането му. На реверса стигаме до Бронзовата епоха с орнамент за колан от Лангструп - непрактично едър, защото по това време украшението е служело за означаване на статуса на местните жени, а явно колкото по-висшестояща е била дамата, толкова по-рядко й се е удавала възможност да сяда.

Мостът Кралица Александрине е започнат през 1939 и открит през 1943 г., като цяло странно време за строежи (някъде тук трябва да споменем, че Дания е единствената държава в Европа, спасила цялото си еврейско население от Холокоста по време на Втората Световна), и свързва островите Зеландия (или Шелан, както звучи името му на датски), където се намира столицата Копенхаген, и мъничкия Мьон на югоизток от него. Във връзка с бронзовото гърне от другата страна е неизбежно признанието, че за разлика от сега през по-голяма част от историята северните държави са изоставали в развитието си от Южна Европа, но развитието на търговията през Желязната епоха поне успяват да се сдобиват с по-модерни вещи от там - тaзи тук е от около 300 г. пр. Хр. и изкован в гръцка колония в Италия или бреговете на Черно море.

Завършеният през 1998 г. Сторебелтсброн (между Шелан и Фюн) и Йоресундброн малко след него (между областта Скания и Шелан, около него се завързва интригата в хмм, хитовия сериал Мостът и е известен заради зрелищния начин, по който от датския му край пътят се превръща в подводен тунел; това не е мостът на банкнотата) позволяват изцяло сухопътна връзка между Швеция и основната част на Европа. За слънчевата колесница от Трундхолм на реверса в датския Национален музей са убедени, че е местно производство, но има предостатъчни индикации, че е произведен в Южна Европа, даже по нашите земи. Нека бъдем великодушни (щото щедри няма как да сме по други причини) и им позволим малко клет патриотизъм, още повече, че колесницата влиза в Датския културен канон, представителна селекция от 108 произведения на занаятите, архитектурата, музиката, литературата, киното, детската култура, художествените и сценични изкуства, повечето от които едва ли си чувал, ама и датчаните едва ли са чували за Рождество Христово в Арбанаси или Да се завърнеш в бащината къща на Димчо Дебелянов, така че няма от какво да се притесняваш.

Една любопитна подробност за предпоследно - Фарьорските о-ви и Гренландия имат право да печатат крони със собствен дизайн, и докато вторите засега предпочитат да пасуват, на островите в обращение е емисия с местни животни и пейзажи.

В заключение - датската крона впечатлява с може би най-скучните банкноти, откакто списвам поредицата. Може много по-добре, но кому е нужно?

Comments

Popular posts from this blog

Разни фотографи 40

Разни фотографи 39