Posts

Showing posts from September, 2014

Преди еврото: Датска крона

Image
Както е казал премъдрия немски народ, всяко нещо си има край, само наденичката има два, затова и след първия край на поредицата Преди еврото, тя изглежда продължава безкрайно.

Нищо, че с изображенията на мостове върху актуалната емисия са я докарали досущ на евро, датчаните наистина изглеждат малко по-привързани към кроната си, отколкото, да речем, шведите. В известен смисъл е и жалко, че липсата на портрети в емисията от 2009 г. ме лишава от възможността да си поговорим за велики датчани като Ханс Кристиан Андерсен, Сьорен Киркегор, Нилс Бор, Тихо Брахе и Никлас Бендтнер, но за сметка на това ще взема да пусна и реверсите.

Малко история, после картинки. Кроната се появява за пръв път през 17. век като част от доста сложна система, в която 12 пенинга са равни на 1 шилинг, 16 шилинга правят 1 марка, 6 марки са равни на 1 ригсдалера, а 8 марки - на 1 крона. След финансовата криза от началото на 19. век и формирането на Скандинавския паричен съюз (виж исландска и шведска крона) нещата се…

Архив: януари, февруари, март 2011

Продължавам да си харесвам този постинг. Въпреки болката и заради нея. Напоследък се опитвам да кажа твърде много, липсва ми фокус, страхувам се повече, чувствам по-малко. Наивният глупак в мен не вярваше в чистата злоба на хората, глупакът не можеше да каже не, за да предпази себе си. Продължава да не може - казва го, за да предпази теб. Червената точка, гастрополитиката, Сурва, Албер Кан или тоновете фотографи - има какво да си пропомним. Знаеш ли, повечето текстове тук са писани за всички, но с мисъл за конкретен човек, знаеш ли? Прегледай архива, потърси постингите за теб, по-малко са, отколкото си мислиш.

Разни 110

Image
Кой ли ти чете блогове през август? Добре дошъл в септември, който и да си ти.

Засега не се очертава да мога да отделя цял постинг на любимия ми брутализъм, затова ще продължа със споменаванията от време на време. Днес разглеждане сградата към ВЕЦ Рьолдал на норвежкия модернистГейр Грунг, прекрасната козирка към централата на ЮНЕСКО в Париж, три лъча, кацнали на колони, дело на Марсело Бройер, Пиер Луиджи Нерви и Бернар Зерфюс и още много бетон. За съжаление не успях да открия читава външна снимка на нашата си зала София в Борисовата градина, проектирана от арх. Стефка Георгиева в началото на 60-те - наистина чудесна сграда, поразсипана наскоро с бяла алуминиева дограма.

От другата страна на скалата куул-ънкулл (точно там, където е и Скопие 2014) е показното разкрасяване на Йошкар Ола, иначе много привлекателно място. Всерусийски Дисниленд направо за Дед Прайз.

За оправяне на естетическия вкус малко вилидж-порн - любимото село на Франция, по същество тв шоу, но и експлозия от малки хапк…