Преди еврото: Сръбски динар

За последните 25 години югославският, а после сръбски динар е минал през 4 деноминации (любимата ми банкнота е от 500 милиарда динара). Сегашната емисия може да се окаже последна, след като през януари страната започна преговори за присъединяване към ЕС (проблемът Косово, ако не преглътнат, изглежда поне скрит в бузата), а нищо чудно съседите да ни изпреварят и по пътя към Еврозоната, докато ние традиционно клечим в аварийната лента. Става дума за 9 банкноти с номинал от 10 до 5000 динара, като първите с този дизайн се появяват през 2003 г., а последна е тази на 2000 динара - от 2011 г.

Започваме прегледа на мустаците с Вук Караджич (1787 – 1864), лингвист и фолклорист. Въпреки, че е със скромен произход и самоук, Вук успява да: 1) реформира сръбския книжовен език, 2) стандартизира сръбската кирилица, 3) създаде първия речник на езика, 4) преведе Новия завет, 5) събере и издаде сборници със сръбски народни приказки, песни и гатанки, което го приравнява с Братя Грим (с които е съвременник и води кореспонденция) на световно ниво и поставя една идея над Пикси Стойкович в личната ми класация на най-великите сърби. Портретът върху банкнотата от 10 динара е от младините му, което уви ни лишава от страховития бял мустак, който спортва на старини и на който са се радвали останалите делегати на Славянския конгрес в Прага през 1848 г., изобразен на реверса. (Някой ден трябва да си поговорим за автентичния панславизъм, който няма ама нищо общо с великоруските амбиции в Източна Европа)

С брадата от 20-те динара достигаме почти хипстърски висини (низини?), за което трябва да благодарим на Петар II Петрович-Негош (1813 – 1851). Едва 16-годишен роденият като Раде Петрович наследява чичо си Петар I Петрович-Негош, когото по-късно канонизира, като владика на Черна гора (изненада, до 1852 г. Черна гора е теокрация!), след като неговия клан се разправя с кандидатите за поста от конкурентния Радонич. Политиката му начело е силно повлияна от Руската империя, откъдето получава дебела субсидия, което кара Великите сили да гледат с дълбоко подозрение на дребната адриатическа държавица, и белязана от множество кървави конфликти с Османската империя. Построява си резиденция, която получава името Билярда, кръстена на първата в страната и любима на владиката билярдна маса. Извън държавническото поприще Петар обаче е най-уважаваният балкански поет на епохата, сравняван с Омир и Шекспир, като поемата му Горски венец се определя като черногорски, че и сръбски национален епос. Съответно умира доста млад от туберкулоза. Хипстър, ти казвам.

Зад очилцата си на петдесетачката дебне Стеван Мокраняц (1856 - 1914). Стефчо е композитор, предполагаемо известен, щото, нали, е на банкнота и гледа строго. Не е написал обаче нито един хит за Цеца или Миле Катич, съответно е твърде скучен, а няма време, няма време.

Не съм сигурен каква част от популярността на Тесла в България се дължи на тъпите шегички с Милко Калайджиев и каква част - на гениалните му изобретения. Никола (1856 – 1943) е роден в православно сръбско семейство в Смилян, Австро-Унгария, сега Хърватска и прекарва последните 60 години от живота си в САЩ, т. е. е в пъти повече сърбин, отколкото Джон Атанасов например - българин. През 1884 г. младият инженер акостира в Ню Йорк и за добре дошъл е преметнат от изпечения далавераджия Томас Едисън. През следващите години се превръща в най-точен символ на епохата на изобретателите - с близо 300 патента и ключови разработки в областта на променливия ток, електромагнетизма, радио вълните и рентгеновото лъчение, самият той ексцентричен - слаб и висок, елегантен, с фотографска памет, но и обсесивно-компулсивно разстройство, влюбен в гълъбите, спи по едва 2 часа на денонощие, същевременно интровертен и склонен към зрелищно представяне на изобретенията си. Не се жени никога, но покорява сърцето на легендарната френска актриса Сара Бернар. Една от последните му идеи е за супер оръжие, което да приключи всички войни на света. Умира разорен и е забравен навсякъде освен в родината си, интересът към постиженията му се възражда през 90-те. Голям, наистина голям.

Върху банкнотата от 200 динара е изобразена първата от едва две личности без лицево окосмение - Надежда Петрович (1873 – 1915), която е художничка, на сръбски - сликарка. Според Википедија сликар е "врста ликовног уметника. То је особа која се бави уметничким радом и која, по наруџбини или у зависности од идеје и маште наноси боје на платно (или другу подлогу равне површине) стварајући дводимензионално дело - слику." Това, мисля, е достатъчно.

Кой знае защо най-шарената и свежа банкнота се е паднала на най-насрания мустак - този на Йован Цвиич (1865 – 1927). Йован е географ, но и най-вече човекът, заради който може да се наложи да преразгледам иредентистката карта на Велика Сърбия. Според Цвиич по време на Османското владичество понятието българи е загубило смисъла си на етноним и означава "рая, земеделец, селянин"; населението на изток от реките Искър и Струма било различно от южните славяни, към които обаче се числят македонците, шопите и торлаците, което автоматично ги прави сърби. С други думи Кюстендил и Враца са си изконно югославянски. Абе, йебем ти сунце жарко!

Това ми е любимият герой от серията, ето защо - Джордже (Георг) Вайферт (1850 - 1937), учил във Вайенщефан, и баща му Игнац са собственици на първата изобщо пивоварна в Сърбия. Иначе хер Вайферт е радил и два мандата гуверньор на Народната банка на Сърбия, ама това не е важно.

Мооомент, момент! Чак сега забелязвам, че логото на Народна банка Србиjе представлява монограм на БНБ?!? Мистерия! Впрочем, кьосето на двете хиляди динара е Милутин Миланкович (1879 – 1958), математик и астрофизик, известен с теорията си за връзката между промените в орбитата на Земята и ледниковите периоди. За тая теория и аз щях да се сетя, не виждам с какво толкова Миле Безмустакич е заслужил да е тука.

За финал бих могъл да те занимая с личността на Слободан Йованович (1869 - 1958), юрист, журналист и политик. Министър-председател е на Югославия за година и половина, точно в най-напечения период на Втората Световна, след която прекарва остатъка от дните си в изгнание (осъден задочно от режима на другаря Тито, самият той - герой от безчетни емисии динари от един по-предишен период). Вместо това ще акцентирам на прелюбопитния факт, че Слободан е изобщо първият човек с името Слободан. И тук изобщо не се шегувам, както може би ти се е струвало тук-таме, докато си чел този текст, който е вече към края си. Вдъхновен от За свободата на Джон Стюарт Мил, татко му Владимир Йованович, също така влиятелен либерален политик от края на 19. век, решава да кръсти децата си Слободан и Правда. Макло антикулминация се получи, ама така е в живота.

Понастоящем едно евро струва към 116 динара - да имаш предвид като смяташ бюджета за плескавици на Рощилиядата в Лесковац тоя август. 'Айде със здраве и наздраве!

Comments

Popular posts from this blog

Разни фотографи 40

Разни фотографи 39