Крайно време

Публикуването на този текст във време, в което кресливият национализъм и патриотарска реторика са не просто модни увлечения на малка група хора, а устойчив мейнстрийм в България, може да изглежда странно, но е важно. Поне за мен.

Когато преди години Време разделно беше обявен за един от трите финалиста в кампанията Голямото четене на БНТ, изпитах ужас. Не защото някакво си телевизионно предаване може да ме уплаши, а защото би показало, че българското общество, и то четящата и вероятно по-интелигентна негова част, се уповава на къс комунистическа пропаганда. Романът на Антон Дончев все пак не спечели, остана втори, пред книги като Майстора и Маргарита и Малкият принц.

Малко известен факт и недостатъчно дискутирана тема е това, че Възродителният процес от 80-те години, може би най-срамният момент в новата българска история, който много от нас смътно си спомнят, е едва последната от множество репресивни мерки спрямо българските граждани от турски произход и мюсюлманите в страната изобщо. По време на Балканската война над 200 хиляди помаци в Родопите са насилствено покръстени - в акцията участва т. нар. Покръстителна чета на Тане Николов и Мамин Колю, а години по-късно Светият Синод определя действията като "черно петно за светата ни църква". В края на 30-те и началото на 50-те години на миналия век държавата предприема две масирани кампании за насилствено изселване на етнически турци към "майката-родина". Поради една или друга причина след това БКП променя отношението си към мюсюлманите и решава да ги интегрира.

През 1963 г. Съюзът на българските писатели се обръща първо към Стефан Дичев, после към Андрей Гуляшки със задание да бъде написана книга за насилствената ислямизация на Родопите през 17. век. Историческата достоверност не е задължителна. А в нейно име трябва да се изтъкне, че приемането на исляма в региона е било плавен процес, като сведенията това да е ставало принудително са твърде оскъдни. И Дичев, и Гуляшки отказват. Младият Антон Дончев, тогава "още неизвестен автор", приема. Получава 75 лв. командировъчни на дребно, хваща сутрешния рейс за Пампорово и след около месец се пръква Време разделно, ултимативното описание на османските зверства в България. Книгата излиза точно навреме за първата вълна прекръствания - в началото на 60-те българомохамеданите са подложени на смяна на имената като част от политиката на премахване на "старите, вредни традиции в бита". Селяните от Рибново посрещат милицията и армията, въоръжени с камъни и брадви, бунтове има и на други места в планината и партията временно дава на заден.

Едноименната екранизацията по романа тръгва по кината през 1987 г., случайно или неслучайно в разгара на гореспоменатия Възродителен процес. Процес, при който властите смазват многохилядни протести, стотици са тикнати в затворите, десетки са убити и който завършва с Голямата екскурзия, при която над 300 хиляди са принудени да напуснат родината си.

Преди седмица Европейски институт Помак изготви доклад, в който между другото се изтъкват горните факти. Докладът можеш да прочетеш тук, но по-вероятно е да си дочул за него покрай ужилената реакция на СБП. Личните ми впечатления от досегашната дейност на въпросния институт и председателя му Ефрем Моллов ме карат да си мисля, че единствената му цел е да провокира, което обаче изобщо не означава, че в него има много истини. Или поне много повече, отколкото в бесния отговор на писателския съюз. "Нечистоплътно донесение", "поредната гавра" (поредната?, чак да ти стане жал за човека), "героичния епос", "красива сага", "хуманистичен патос"... не, сериозно?

Наивно е в огледалния свят на съвременна България, където Движението за права и свободи не защитава ничии права и свободи, а представлява мафиотска структура в най-чиста форма, докато уж националистическата партия Атака следва дословно реставраторската политика на Путинска Русия, да очаквам нормално отношение към историята. Наивни по един друг начин са предложенията за заместване на "турското робство" с "османско присъствие", просто защото и двата термина са неверни. А заместването на една крайност с друга е знак за глупост или демагогия.

На пръв поглед встрани от темата, но всъщност друг аспект на проблема - в първолашкия учебник на Ема например (както и вероятно и в моя, и в твоя) уверено се твърди, че кирилицата е дело на Кирил и Методий. Което е пълна измислица и никога не е било част от историята. Вместо това родното образование я мултиплицира и днес всеки българин знае, че братята са създали "нашата азбука"...

Докато пишех всичко това, няколкостотин хулигана вилняха в центъра на Пловдив и потрошиха Джумая джамия. Щото така искат. В абсолютно същото време в София скандал с агитацията на "майчин език" провали заседание на Народното събрание. Българският етнически модел все повече изглежда като празна тенекиена кофа, по която всеки може да бие с тоягата, когато му изнася.

И не е ли крайно време да спрем да бъркаме пропагандата с история? Поне.

Comments

Popular posts from this blog

Разни фотографи 40

Разни фотографи 39