Кратка история на Сочи

Случи се така, че в седмицата на откриването на Олимпиадата пътувах и нямаше как да не отразя нюанса в начина, по който медиите в България и англоезичните такива насочват вниманието към Сочи. Разбира се, и в двете присъстват колосалните инвестиции в инфраструктурни проекти, целящи да превърнат град със субтропичен климат в столица на зимните спортове, и битовите неуредици на първите гости в недовършените хотели. В търсене на източна екзотика обаче чуждите медии се обръщат към историята на региона - сюжет, който тотално липсва в българския поглед натам, дали заради вродената несъвместимост на други теми в главите на родните спортни журналисти, дали заради спуснатата опорна точка за нова вечна дружба с матушка Русия. А историята е не само любопитна сама по себе си, но и по странен начин повтаря и обяснява последвали и последващи събития. Историята на Черкезкия геноцид - 50 години преди Арменския от другата страна на границата, 70 години преди първите изселвания на български турци и сталинските репресии, 80 години преди Холокоста, 150 години преди днес.

Черкезите, заедно с абхазците, чеченците, ингушите, осетинците, абазините, аварците, андийците, балкарите, ногайците са част от пъстрата палитра народи, населяващи Северен Кавказ от векове. Етнонимът черкези е с тюркски произход и не е съвсем коректен - основната етническа група нарича себе си адиги (делящи се освен това на 12 племена), към черкезите се числят и кабардинците, шапсугите, бесленеевците и убъхите. Повечето от тях са сунити, но се спазва и традиционното местно вярване хабзе, езикът им, или по-точно езиците им, принадлежат към абхазо-адигейската група и, грубо казано, не приличат на никой друг. Въобще, сложно е. Важното е, че през 18. век кавказките държавички образуват нещо като буфер между Русия на север и Османската империя и Персия на юг, а Черкезия, с излаза си на Черно море, е особено апетитна за руснаците.

С името Кавказка война се наричат поредица от военни действия, водени с различна интензивност в периода 1817 - 1864 г. В началото на века на Русия са се подчинили царство Картли-Кахетия (т. е. Грузия) и няколко азерски ханства, империята води две войни с Персия, освен това районът е арена и на бойни действия от множеството конфликти с Турция. На фона на всичко това няколко планински племена в Северен Кавказ, обединени в Кавказки имамат, отказват да се преклонят пред царя. Не желая да изпадам в изброяване на битки и броене на жертви - самата продължителност на войната е показателна за ожесточеността й. След пленяването на лидера на планинците имам Шамил при Гуниб през 1859 г. съпротивата им е пречупена.

Е, сигурно се досещаш какво следва - всички знаем как сибирската империя решава проблемите си. На прясно изпечения военен министър Дмитрий Милютин му хрумва идея, по-бляскава от косите на Василиса Прекрасна, огрявани от сутрешното слънце над Ладожкото езеро - да разчисти Кавказ от проблемните планинци. Цар Александър II (същият - "Освободител", ама не заради България, а заради крепостничеството) одобрява. Милютин предоставя избор на черкезите - а) да бъдат изтребени, бе) да бъдат изтребени, це) да се ометат или де) "порода дългокосмести китайски котки". Адигите се обаждат на приятел, ползват 50 на 50 и помощ от публиката и в крайна сметка почти единодушно избират пътя. Шегувам се - никой не им дава да избират, много ясно. Още преди да са инстаграмнали последния си обяд на родна земя, биват качени на всичко, което вероятно може да плава, и засилени към турския бряг.

600 000. Шестстотин хиляди черкези измират по време на така нареченото мухаджирство - удавени в потънали препълнени кораби, умрели от обезводняване, глад, епидемии, убити... Убъхите, които населяват точно района около Сочи, на практика изчезват. "По пътя станахме свидетели на умопомрачителни гледки - трупове на жени, деца, възрастни хора, разкъсани на парчета и полузиядени от кучета; изселници, измършавели от глад и болести, твърде слаби за да движат краката си, се строполяват от изтощение и стават плячка на кучетата", описва преживяното руски войник. Николай Евдокимов, генералът отговарящ за операцията, се сърди на граф Сумароков за постоянните напомняния да се погрижи за "замръзналите трупове, които покриват пътищата".

В Истанбул бива сформирана специална комисия, отговаряща за преселението - бежанците, които се добират до Мала Азия, няколкостотин хиляди, първоначално биват настанявани в лагери, а после разселвани из всичките краища на Османската империя, в това число Балканите. През 1870 г. Северен Кавказ е дом на не повече от 10% от черкезкото население отпреди войната. В България адигите не се адаптират добре, мнозина се отдават на грабежи. Верни поданици на султана, участват и в башибозушките отряди, потушили Априлското въстание. Смята се дори, че Христо Ботев е убит от черкезина Джамбулет.

Днес в Кавказ адигите и най-вече споменът за тях живеят в имената на няколко административни области, местности и реки. Самият Сочи е кръстен на река Шъаче, други, всъщност по-дълги реки, които минават през града, са Шахе и Мзимта. 21. май е денят, в който се отбелязва Черкезкия геноцид. А Олимпиадата? "Ще се пързаляте върху масови гробове", това предупреждение отправя организацията на черкезите в Америка преди няколко години.

Масови гробове.

Comments

Popular posts from this blog

Разни фотографи 40