Posts

Showing posts from April, 2013

Шаблон 11

Image
(от)

Фаровете 3

Image
Отново малко от любимите ми фарове.

След като приключиш тук, може да се прехвърлиш на борда в Пинтерест (ако не си се отегчил/а).

Черно

Image
Пълна тъмнина, абсолютна липса на цвят, космически безкрай, смърт. Черно.

Цветът на индустриалната революция, на мръсните въглищарски ръце и на бликналото от сухата земя течно злато. Черно злато.

Художниците го недолюбват (читателите на блога - също). Освен Гоя - 14-те Черни картини, първоначално нарисувани директно върху стените на къщата, обитавана от разочарования от човечеството художник в последните му години, Къщата на глухия. Черно като утробата на света.

Скърбящите обличат черно. Преди търговците, романтиците и политиците да го превърнат в цвета на стила. А Коко да му скрои вечен паметник - задължителната малка черна.

А защо не и актуалната народна носия на българите - черното яке.

Черното море е на север от Мала Азия. В тюркските езици черното символизира север, затова и Черно море се казва така. Бялото е югът, затова и Бяло море.

Черно като италианските фашисти и немските есесовци, като анархисите и като борещите се за правата на афроамериканците черни пантери. Като ислямистите…

Логотворителност: България

Image
Национален брандинг не се прави така, това е просто лого.

След еврото: Нова гръцка драхма

Image
Ето че Гърция спечели оспорваната надпревара за първа държава, напуснала/изхвърлена от Еврозоната. Новата гръцка драхма влиза ударно в обращение при курс 20:1 към еврото и след 2 месеца съвместна употреба ще го измести изцяло в южната ни съседка. Чети внимателно, да няма неприятни изненади като отидеш на море.

Дизайнът на новата емисия е изчистен, с пикселизирани портрети, прости графични елементи и ясни цветове. В случая с петдесетачката зеленото обаче е не особено удачно. Корнелиус Касториадис (1922 – 1997) e философ, психолог и икономист със силен ляв уклон. Първоначално запален от комунизма, Корнелиус се ориентира към троцкизма (което не е същото, даже по-екстермно идва) и емиграция в Париж.

Звездата на Мелина Меркури (1920 – 1994) изгрява през 1955 г. със Стела на Михалис Какоянис (който по-късно прави Зорба гъркът). На фестивала в Кан среща и се влюбва в Жул Дасен, режисьор на Никога в неделя, за който Мелина е номинирана за Оскар. Меркури е отявлен активист срещу военната хунта…